Skip to main content

Article Category

Article available in the folowing languages:

Рамка за управление на почвите в подкрепа на устойчивото производство на храни

Водени от многобройните сложни и понякога несъвместими изисквания по отношение на земята, заинтересовани страни — от земеделски стопани до създатели на политики — взеха участие в проекта LANDMARK с цел разработване на инструменти за устойчиво управление на земята.

Food and Natural Resources

Начело на подпомогнатия от ЕС LANDMARK (LAND Management: Assessment, Research, Knowledge base) беше общоевропейски консорциум от водещи академични институти и институти за приложни изследвания, селскостопански камари и създатели на политики, които имаха за задача да разработят рамка за управление на почвите в подкрепа на устойчивото производство на храни в Европа. „При нашия подход към функциите почвите се разглеждат като управляван от земеделските стопани ресурс, който осигурява не само храна, но и екосистемни услуги за човечеството“, заявява координаторът на проекта LANDMARK Рейчъл Криймър от Университета на Вагенинген, който е домакин на проекта.

Навигатор за почвите

След прегледи на литературата, консултации със заинтересованите страни и анализи на данни участващите в проекта експерти разработиха научни модели на функциите на почвите с цел по-добро разбиране на начина, по който почвите реагират на различните практики на управление при различни климатични условия. Това доведе до разработването на Soil Navigator — инструмент, използван за оценка на разходоефективни практически мерки за по-устойчиво управление на почвите в зависимост от специфичните условия. Потребителите въвеждат данните за почвите, събрани при вземането на полеви проби и техния анализ, след това системата оценява текущия капацитет спрямо основните функции на почвата: първична продуктивност, филтриране и пречистване на водите, управление на въглеродните емисии и регулиране на климата, осигуряване на местообитания за биологичното разнообразие, както и осигуряване на хранителни вещества и поддържане на техния кръговрат. Въз основа на данните всяка функция получава висока, средна или ниска оценка. След това потребителите могат да изберат различните видове капацитет, които те желаят да подобрят, и впоследствие системата предлага решения.

Програма за мониторинг

Екипът използва инструмента Soil Navigator, за да разработи програма за мониторинг. Инструментът беше приложен при 94 участващи територии в 13 европейски държави, които обхващат два типа земеползване (обработваема земя и пасища) и пет климатични зони: южноалпийска, атлантическа, континентална, северносредиземноморска и панонска. „Много територии получиха висока оценка по отношение на две или три функции на почвата, което показва, че управлението за поддържане на многофункционалния характер на почвите не само е възможно, но и вече доста широко разпространено“, обяснява Рейчъл Криймър. „Макар рядко да са налице оптимални резултати за всички функции, постигането на три от пет при земеделските площи означава, че всички функции са обхванати в по-широк мащаб“. Дискусиите със земеделските стопани относно практиките на управление, които те прилагат при своята земя, даде възможност за установяване на най-добрите важни за тях функции, които биха осигурили постигането на успешни резултати. При използването на тези терени екипът установи полезни взаимодействия и компромиси. „Констатирахме, че полезните взаимодействия и компромисите варират според климатичния регион на тези системи за управление и според свързаното с тях земеползване“, добавя Рейчъл Криймър. „Например в някои европейски региони като Панония съществува синергична връзка между биологичното разнообразие и регулирането на климата, докато в атлантическата зона тази връзка е отрицателна в пасищните системи“.

Политики въз основа на функциите на почвата и изискванията по отношение на тях

С помощта на общоевропейски набори от данни в рамките на проекта LANDMARK беше изготвен модел на функциите на почвите в цяла Европа, както и на обществените изисквания по отношение на тях. При степенуването на изискванията бяха установени съществени различия между държавите. „Тъй като е трудно да се удовлетворят всички обществени изисквания едновременно навсякъде, нашите анализи ни дават насоки за по-целенасочени действия за преодоляване на разликите между предлаганите функции и изискванията по отношение на тях“, отбелязва Рейчъл Криймър. По проекта LANDMARK бяха разработени 11 официални становища по политиката, включително мерки, които могат да се приемат в Общата селскостопанска политика, като се поставя акцент на необходимостта от национални стратегически планове. В рамките на проекта беше предложено да се степенуват по приоритет тези функции на почвата, които отговарят в най-малка степен на функционалните и обществените изисквания по отношение на тях. Като пример за вдъхновение бяха представени подходите на образцови земеделски стопанства, които са готови да посрещнат предизвикателствата пред устойчивостта в бъдеще. Констатациите бяха представени пред Европейската комисия и заинтересованите страни на заключителната конференция по проекта LANDMARK в Брюксел, както и по време на състоялата се през септември 2019 г. Конференция по въпросите на почвите във Вагенинген. Резултатите представляваха ценен ресурс за разработването на мисия на ЕС в областта на доброто състояние на почвите и храните. Работата по инструмента Soil Navigator продължава в редица държави, като резултатите от програмата за мониторинг на почвите вече послужиха като тема на обсъжданията относно бъдещите актуализации на LUCAS — проучване на горния почвен слой.

Keywords

LANDMARK, устойчив, води, въглеродни емисии, управление, регулиране на климата, биологично разнообразие, хранително вещество, кръговрат, почви, земеделски площи, производство на храни

Discover other articles in the same domain of application