Споделяне на опит за увеличаване на улавянето на въглерод в почвата и на практики за здравословна почва
Почвите формират най-големия наземен въглероден басейн: изчислява се на 2300 гигатона(opens in new window), два до три пъти повече от атмосферния въглерод. Здравите почви съхраняват големи количества въглерод като почвен органичен въглерод (ПОВ). Това има огромен потенциал в борбата срещу предизвиканите от човека климатични промени, тъй като механизмите за стабилизиране в органичните вещества съхраняват въглерода в продължение на десетилетия до хилядолетия. Въпреки че има значителен интерес към ползите от почвения въглерод, внедряването на подобряващи почвата земеделски практики остава бавно. При работата със земеделски стопани от цял свят проектът CIRCASA (Coordination of International Research Cooperation on soil CArbon Sequestration in Agriculture) установи, че социално-икономическите фактори са основната пречка. Притесненията включват: допълнителни разходи (с малка подкрепа за достъп до технологии), липса на възможности за мониторинг на въглерода в почвата и недостатъчни общи познания за най-добрите практики. „Въпреки че пречките варират в зависимост от националните обстоятелства, възгледите са сходни“, обяснява координаторът на проекта Жан-Франсоа Сусана от Националния изследователски институт за земеделие, храни и околна среда(opens in new window), домакин на проекта. „Нуждаем се от повече знания и консултантски услуги, наличие на повече показатели и инструменти, подобрена информираност на обществеността, както и финансова подкрепа за селскостопански преход към по-устойчиви практики“. CIRCASA идентифицира приоритетни изследвания и технологии, както и пропуските в знанията, за да създаде научна основа за Програма за стратегически изследвания(opens in new window) относно улавянето на почвен органичен въглерод. Подходът се базира на четири стълба. Първо, изследване на ключови процеси, свързани с въглерода в почвата. Второ, изготвяне на международен стандарт за наблюдение на баланса на ПОВ, подкрепен от данни за почвата, дистанционно наблюдение и моделиране. Трето, подкрепа за агроекологични иновации (напр. дълбоко вкоренени култури, подобрена техника и органични торове) за съхранение на въглерод в почвата. И накрая, създаването на благоприятна среда, която включва експертния опит на земеделските стопани.
Интердисциплинарни и съвременни изследвания
Покритата почва се обогатява с органични вещества, а също и с въглерод. В тази връзка е важно да се избягват голи почви, които също водят до ерозия. Агроекологията, регенеративното земеделие, агролесовъдството, консервационното земеделие и управлението на ландшафта са само някои приспособими на местно ниво практики, които са ключови за здравето на почвата и улавянето на въглерод. Техниките включват: използване на покривни култури; подхранване на почвите с оборски тор и компост; и възстановяване на посевите, пасищата и деградиралите гори и др. „Нашият проект създаде мост на знанието през континентите, като включи заинтересовани страни и изследователи на въглерода в почвата от Австралия, Бразилия, Китай, Русия и САЩ, а също и Колумбия, Коста Рика, Кения, Мадагаскар, Южна Африка и Танзания“, добавя Сусана. Екипът създаде Информационна система за знания(opens in new window) на Отворена платформа за сътрудничество като онлайн библиотека за знания за въглерода в почвата, която служи и като социална мрежа за членовете. CIRCASA изготви Международен консорциум за изследвания, съставен от Европейската комисия, финансиращи органи, изследователски организации, публични агенции и частния сектор за координиране на проекти и програми.
Устойчиво управление на почвата
Изследователските взаимодействия на CIRCASA допринасят за важни инициативи. Споделянето на техники за улавяне на въглерод в земеделските земи подпомага националния принос(opens in new window), подкрепящ Парижкото споразумение за изменението на климата. Постигането на устойчиво управление на почвата е от решаващо значение за европейския Зелен пакт и за предложената от ЕС мисия „Caring for soil is caring for life“(opens in new window) („Грижата за почвата е грижа за живота“), която има цел да се гарантира, че 75 % от почвите ще са здрави до 2030 г. Цел 2.1 се стреми да обърне хода на загубите на въглерод в обработваемата земя. Почвите също така заемат централно място в целите на ООН за устойчиво развитие, като напр. цел 15.3(opens in new window) относно неутралността на деградирането на земята. Техническият импулс вече се заражда чрез мрежата на CIRCASA с картографиране на въглерода в почвата и разработване на рентабилни системи за мониторинг, докладване и проверка. „В крайна сметка практиките трябва да бъдат възприети от милиони фермери. Един от резултатите от COVID-19 бе голямото участие в онлайн срещи, които много хора установиха, че всъщност предпочитат. Апетитът за промяна очевидно е налице!“, заявява Сусана.
